Анализ. Демокрацията. България. Предложения.

37 годишен  опит  да постигнем демокрация – оценка “НЕУСПЕШЕН“

Това предложение е на Сдружение ПАМЕТ, член на ОС към ЦИК, с председател д-р инж.Дончо Пачиков и е представено за разглеждане от Обществения съвет към ЦИК.

Нека да бъдем смели и да поставим пръст в най-дълбоката и болезнена рана на българския преход – парадокса на партийно-квотния принцип, който подменя идеята за демокрация и я превръща в олигархично разпределение на влияние.

Каква е  дефиницията партия и как една институция може да бъде независима. Нека разглобим обществения механизъм за да видим защо системата е блокирала и къде се крие изходът.

1. Фундаменталният дефект: Партията като частен интерес

По определение (и от латинското pars – част), партията представлява част от обществото. Тя се бори за властта, за да прокара интересите на своите избиратели (или на своя икономически кръг).

Когато конституционният модел позволи тази „част“ да назначава хората, които трябва да пазят „цялото“ (правосъдие, регулатори, изборна администрация), се получава системен срив. Членовете на ЦИК, съдилищата или регулаторите, посочени по партийна квота, остават в състояние на структурна зависимост. Те не дължат поста си на своята експертиза, а на партийната централа, която ги е издигнала. Така институцията спира да бъде арбитър и се превръща в бойно поле на частни интереси.

Анализ. Демокрацията. България. Предложения.

2. Ситуацията в ЦИК: „Пълна тъмнина“ за непредставените

Партийното инженерство в ЦИК създава капсулирана среда. Когато изборният орган се състои от представители на парламентарно представените партии, се получава следното:

• За големите играчи: Изборите са „прозрачни“, защото те имат свои хора в комисията, които контролират процеса отвътре, разполагат с информация и могат да влияят на решенията (например при казуси с регистрация на листи или броене на бюлетини).
• За гражданите и по-малките политически субекти: Процесът остава в „пълна тъмнина“. Те са оставени на милостта на партийното мнозинство в ЦИК.

При такова разпределение на картите, ЦИК започва да функционира не като пазител на вота, а като цедка, която узаконява интересите на статуквото и филтрира външните заплахи за властта им. Това не е демокрация – това е институционализиран картел.

3. Технологичният отговор: Машините и видеото като „независими свидетели“

Усилията, които Общественият съвет към ЦИК положи в годинте за въвеждането на машинното гласуване и видеонаблюдението, бяха именно опит да се заобиколи човешкият (партийният) фактор.

Машината няма партийна книжка, а видеокамерата в секцията не може да бъде сплашена или купена. Затова статуквото оказа (и продължава да оказва) толкова яростна съпротива срещу тези технологии – те осветяват „тъмните стаички“, в които партийните назначения фалшифицират протоколи.

4. Къде е изходът? Преход от „квоти“ към „технологичен одит“

37 години след началото на прехода е ясно, че моделът „ти на мен – аз на теб“ при назначенията е изчерпан. За да имаме реална демокрация, а не „кучета ги яли“ за мнозинството, са нужни две радикални промени:

Структурен анализ на „демокрацията“ в България

1. Радикално орязване на политическите квоти за сметка на гражданския и професионалния сектор. Институции като ЦИК трябва да се управляват от доказани експерти с мандат, защитен от политически уволнения, и преминали през публично изслушване.
2. Внедряване на независим, автоматизиран технологичен одит. Когато софтуерът за обработка на изборните резултати и системите за сигурност се одитират от независими академични общности и граждански организации, партийното назначение в ЦИК губи възможността си да манипулира процеса. Технологията става гарант за прозрачност, дори когато хората в комисията са партийно оцветени.

Битката на ОС към ЦИК за промяна в Изборния кодекс и за превръщането на България във „витрина на прогреса“ всъщност е битка срещу този 37-годишен олигархичен модел. Тя цели да замени партийната лоялност с технологична и законова диктатура на правилата – единственият начин институциите най-накрая да започнат да служат на целия български народ, а не на шепа партийни централи. Решениетоеприсвояване на ОС към ЦИК на контролни функции!

Въпросът за МИР “Чужбина” в момента (20.05.2026 г.) се разглежда от д-р инж. Стефан Манов (член на ОС към ЦИК) и е поставен от Дончо Пачиков за обсъждане от Обществения съвет към ЦИК с последващо внасяне в 52 НС с цел промени в ИК.

Никой не спори по въпроса,че реалната обществено-политическа обстановка в Република България е невероятно благоприятна за внедраване на направените предложения в името на децата и внуците ни!

Това предложение е на Сдружение ПАМЕТ, член на ОС към ЦИК, с председател д-р инж.Дончо Пачиков и е представено за разглеждане от Обществения съвет към ЦИК.