Скъпото право да бъдеш българин: Колко струва да прославиш Родината без държавна подкрепа?

След грандиозните успехи на шахматното чудо Нургюл Салимова, в публичното пространство закономерно се появиха „хиляди бащи на успеха“, бързащи да се снимат с младата ни звезда и да я нарекат „нашето момиче“. Зад блясъка на медалите обаче се крие една горчива, чисто финансова реалност, която разкрива дълбоката криза в управлението и финансирането на българския спорт.

В емоционално и откровено интервю Живко Жеков – треньорът, изградил Нургюл като световна сила – извади наяве абсурдите, пред които е изправено младото ни гросмайсторко чудо. Неговите думи звучат като тежка присъда над системата: „Пълен абсурд е да си плащаш сам, за да представяш България!“

Финансовата равносметка: Едно участие за 15 000 лева

За да може Нургюл изобщо да замине и да се състезава на най-високо световно ниво, нейното участие струва около 15 000 лева. Вместо тези средства да бъдат осигурени от Министерството на младежта и спорта, както изисква логиката на всяка нормална държава, по-голямата част от сумата идва от… джоба на самото момиче.

Нургюл е принудена да покрива разходите си в движение, разчитайки на наградните фондове, които печели с ума си по време на самите турнири. Тя буквално залага собствения си финансов съществен минимум, за да има правото да вдигне българския трибагреник на световния подиум.

Истинските „бащи“ на успеха

Треньорът Живко Жеков е категоричен, че държавните чиновници нямат право да си приписват заслуги за триумфа на Нургюл. Успехът на младата шахматистка има много конкретни, частни съмишленици, които я подкрепят в най-трудните моменти:

1. Шахматен клуб „Бургас 64“ и Българската федерация по шахмат 2022 – хората, които осигуряват професионалната и спортно-техническата база.
2. Община Бургас – една от малкото местни институции, оказали реална помощ.
3. Д-р Милен Врабевски – филантропът, който от години подпомага Нургюл и който лично финансира заминаването ѝ и участието ѝ в първия кръг, когато липсата на средства е застрашавала самото ѝ присъствие.

Самотното момиче срещу света

Един от най-болезнените аспекти на този казус е фактът, че поради финансовия недоимък, Нургюл Салимова се оказва напълно сама на световната сцена в чужбина – без своя треньор, без родителите си и без необходимия щаб, който да осигури психологически и логистичен комфорт.

„Трябва да се промени законодателната основа и второ – българският народ да стане по-богат, за да могат родителите да отидат на една екскурзия там, да ѝ помагат, да има среда“, споделя с тъга г-н Жеков, допълвайки, че към момента не вижда кога точно ще се случи тази промяна.

Нужни са спешни реформи, а не празни поздрави

Случаят с Нургюл Салимова не е изключение, а поредният симптом на болната спортна система в България. Когато една държава оставя най-талантливите си деца сами да финансират правото си да я прославят, тя губи моралното право да се гордее с тях.

За да не бъдат успехите на България в шаха и спорта единични случаи, са нужни спешни промени:

• Законови реформи, които да гарантират автоматично държавно финансиране за спортисти, покрили квоти за световни и европейски финали.
• Реални данъчни облекчения за бизнеса, който инвестира и спонсорира млади таланти, за да не зависи бъдещето им само от добрата воля на отделни дарители.

Докато това не стане, Нургюл и десетки други млади българи ще продължават да водят своите битки сами – самотни воини на черно-бялото поле, които побеждават световни суперсили не благодарение на своята държава, а въпреки нея.