24bgБележки на главния редактое-34bg.info
Светът е точка, в центъра сме ние!
Анализът на интервюто на Радостин Василев показва ясна разлика между политически пиар, правна легитимност и реална икономическа експертиза. Ето как се разпределят дивидентите, пропуските и алтернативите според българската политическа и правна реалност:
1. Какви политически дивиденти печели МЕЧ?
Изказването е класически пример за популистки Growth Hacking (агресивен маркетинг на растежа) в политиката. МЕЧ печели следните дивиденти:
- Канализиране на народния гняв: Поставянето на акцент върху „таратор от 36 евро“ превежда сложната макроикономическа тема за дефицита на достъпен, битов език. Това носи бърза популярност в социалните мрежи.
- Позициониране като „единствена алтернатива“: Чрез пълното отричане както на служебния кабинет („некомпетентни“), така и на предишните управления („компетентни крадци“), МЕЧ се опитва да излезе от партийното статукво и да се самопровъзгласи за „чиста проба“ антикорупционна сила.
- Привличане на специфични електорални групи: Защитата на майките и пенсионерите, съчетана с искането за съкращения в МВР и държавната администрация, цели да привлече разочаровани избиратели от целия политически спектър (ляво и дясно).
2. Какво печели България от това изказване?
От гледна точка на реалното държавно управление и икономическата стабилност, България не печели почти нищо.
- Констатации без механизъм: Повечето от лансираните идеи са просто констатации или радикални лозунги („пълна забрана на хазарта“, „всички държавни служители на трудови договори“). Те не са подплатени с финансово-икономически разчети какви биха били реалните преки и косвени последици за пазара на труда и инвестициите.
- Повишаване на общественото недоверие: Подобен род говорене засилва нихилизма и усещането, че „всички са мафиоти и некомпетентни“, което допълнително руши доверието в институциите и подкопава изборния суверенитет.
3. Как употребените изразни средства съответстват на терминологията на юристите в България?
Радостин Василев е юрист по образование, но в това интервю изразните му средства категорично НЕ съответстват на общоприетата юридическа терминология в България. Налице е умишлена подмяна на правни концепции с политически лозунги:
- „Закон без давностен срок със задна дата за конфискация“: В правото съществува фундаменталният принцип за неретроактивност на правните норми (законите нямат обратно действие, освен ако не са по-благоприятни за дееца – чл. 14 от ЗНА). Конфискация без доказано престъпление и без давност противоречи на Конституцията на РБ и на Европейската конвенция за правата на човека. Българските юристи използват института на отнемане на незаконно придобито имущество (чрез КПКОНПИ), който почива на строго разписани гражданско-правни процедури.
- „Прекратяване на текущи процедури по АПИ без обяснение“: В административното право държавата не може да прекратява договори или конкурси „без обяснение“. Всяко такова действие трябва да е мотивирано (чл. 59 от АПК) и подлежи на съдебен контрол. В противен случай държавата се вкарва в огромни съдебни дела за неустойки, платени от данъкоплатците.
- „Закриване на Агенцията за обществени поръчки (АОП)“: АОП е методологически орган. Самото закриване на една агенция не променя факта, че България е длъжна да спазва Директивите на ЕС за обществените поръчки.
4. Има ли по-продуктивен подход за решаване на бюджетния дефицит?
Да, съществува много по-продуктивен, държавнически и професионален подход от телевизионното четене на списъци. Намаляването на дефицита от 5,7% до изискваните по Маастрихтските критерии 3% се постига чрез следните реални икономически инструменти:
А. Чрез оптимизация на разходите (без социални сътресения)
- Програмно бюджетиране: Обвързване на бюджетите на министерствата с реални резултати, а не просто автоматично разходване на средства „перо по перо“.
- Преглед на държавните разходи (Spending Reviews): Извършване на независим одит на ефективността на публичните разходи (както се практикува в ЕС), за да се открият течовете, вместо административното съкращаване „на калпак“.
Б. Чрез повишаване на приходите (без вдигане на данъци)
- Дигитализация и интеграция на масивите: Свързване в реално време на масивите на НАП, Агенция „Митници“, Имотния регистър и КАТ за засичане на несъответствия в доходите и скъпите придобивки (имущество/автомобили).
- Стимули за излизане от сивия сектор: Въвеждане на задължителни дигитални плащания за определени сектори, съчетано с данъчни облекчения за гражданите, които изискват касови бележки и фактури.
Извод: Политическият памфлет и радикалното говорене са лесни за консумация от избирателите, но балансирането на държавните финанси изисква тиха, експертна работа, спазване на законите и предвидимост – качества, които рядко се срещат в предизборните студия.
