В България правилата за публикуване на социологически данни са сред най-стриктните в Европа, като основната рамка се определя от Изборния кодекс.
Към днешна дата (април 2026 г.), в контекста на предстоящите парламентарни избори на 19 април 2026 г., ситуацията е следната:
1. Забраната (Blackout)
Според действащото законодателство е абсолютно забранено огласяването на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите под каквато и да е форма:
- 24 часа преди изборния ден (т.нар. „ден за размисъл“ – събота).
- В самия изборен ден (неделя) до обявяването на края на изборния ден от Централната избирателна комисия (ЦИК) – обикновено в 20:00 ч.
2. Какво включва забраната?
Забраната се отнася за всички медийни доставчици (телевизии, радиа, вестници, онлайн сайтове). Тя включва не само конкретни проценти, но и всякакви прогнози, които биха могли да подскажат нагласите. ЦИК следи стриктно за това и налага сериозни глоби при нарушение.
3. Феноменът „Музикални класации“ и социални мрежи
Тъй като законът в България трудно може да регулира интернет платформите, базирани извън страната, се наблюдават два интересни феномена:
- Езопов език в медиите: През целия изборен ден много български информационни сайтове публикуват „класации за книги“, „рецепти за манджи“ или „времето в различни градове“. Имената на партиите и кандидатите се заменят с метафори (напр. „Патладжани – 25%“, „Тиквички – 20%“). Въпреки че ЦИК често глобява за това, практиката продължава поради огромния потребителски интерес.
- Социалните мрежи: Във Facebook, Telegram и Twitter (X) данните от екзит пол се споделят свободно от потребители и блогъри, тъй като те не попадат в обхвата на българския медиен закон.
4. Екзит пол (Exit Poll)
Агенциите, които извършват проучвания „на изхода“ на секциите, трябва да са предварително регистрирани в ЦИК. Техните служители стоят пред секциите с анкети, но резултатите от тези анкети могат да бъдат представени в ефир едва след 20:00 ч., когато се появят първите официални прогнозни резултати по големите телевизии.
Накратко: В България законът се опитва да изолира избирателя от всякаква социология в последните 48 часа, но в дигиталната ера това се превръща по-скоро в „публична тайна“, която се следи под формата на кодирани съобщения в интернет.



