Съвременното информационно пространство ни се рекламира като едно от Седемте рилски езера – бистро, чисто, извор на знание. Но стъпиш ли вътре, бързо потъваш в калта, увит в папур и блатен комарник.

По разкаляния терен на глобалната и регионална политика днес се състезават цели стада от професори, доценти, експерти, анализатори, синдикати и всякакви други свободни електрони, движени от две прости сили: хонорари и известност. Те денонощно обитават телевизионните студия и блогове, за да ни обяснят колко всичко е лошо, колко е трагично, как „Путин и Радев са виновни за всичко“ – от времето навън до цената на краставиците.

И какво от това? Както казва един мой приятел – русофил: куче влачи, диря няма! Кучета си лаят, керванът си върви.

🇫🇷 Дирекция „Франкофони“ и министерствата в сянка

А сега малко за „филите“. Знаете ли, че във Външно министерство – което напоследък прилича повече на Министерството на туризма в сянка?  Има цяла официална Дирекция на франкофоните? Чудесно! Намерили са си топла ниша. Но докато за едни „фили“ има дирекции, за други има цели министерства-изпълнители на чужда воля. Държавата ни е заприличала на хан, в който всеки чужд пратеник може да поръчва музиката, а сметката я плащаме ние.

И тук идва най-интересното. Къде са маститите представители на правото? Къде са корифеите на конституционализма и правосъдието? Никой от тях не намира правни основания за сериозни наказания за очевидни действия или бездействия, съсипващи държавността. Всичко се дави в мъглата на т.нар. „колективна отговорност“. А колективна отговорност в България означава само едно – колективна безотговорност и безнаказаност за кучетата (и за бездомните, и за домашните любимци на властта).

🎪 Защо са ни тогава тези „експерти“?

За какво са ни тези аналитични титани, след като никой от тях не казва КАКВО ДА СЕ ПРАВИ? Никой не дава работещо решение. Техният анализ свършва там, където започва истинският проблем.

Това не е политически елит, това е евтин театър „Сълза и смях“. Само дето сълзите са за наша сметка – за хората, които едва свързват двата края, докато „експертите“ се смеят зад кулисите и единственото, което успешно увеличават в тези студия, е размерът на ханша и задните си части.

И какво от това? Ще продължаваме ли да ги гледаме как дебелеят от нашите сълзи?

🗳️ Пътят навън: Национален обществен съвет „Активна демокрация“

Затова аз, с моите скромни, но непреклонни сили, се боря за нещо коренно различно: за реално използване от народа на възможностите на Националния обществен съвет „Активна демокрация“.

Времето на констатациите свърши. Писна ни от „канадци“ и „българи“, които само ни обясняват от екрана колко дълбоко е блатото, в което са ни тикали. „Активна демокрация“ няма за цел да мери дълбочината на тинята. Нашата цел е да дадем идеи и инструменти как да излезем от това блато.

Време е да обърнем гръб на министерствата в сянка, на кухите дирекции и на платените клакьори. Време е да измием калта от очите си и да пием вода директно от чистия извор на Българщината. Защото това, което можем да си направим сами, никой друг – нито преселник, нито чужд авторитет – няма да дойде да ни го даде наготово.

Кучетата нека си лаят. Нашият керван има посока: Реална власт за хората!