Новият модел на партньорство между централната и местната власт (2026 – 2030 г.)

В рамките на Тържествената среща по случай 30-годишния юбилей на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), премиерът на страната Румен Радев очерта стратегическите приоритети в държавното управление за периода 2026 – 2030 година. В своята реч министър-председателят акцентира върху прехода от силно централизиран модел на управление към споделена отговорност, финансова независимост на регионите и безпрецедентна прозрачност при разходването на публичния ресурс чрез внедряването на изкуствен интелект.

💰 Край на централизирания модел и преход към финансова децентрализация

Централната власт официално призна, че досегашният модел на крайна концентрация на публичния ресурс в София е изчерпан, тъй като той спъва местната инициативност и ограничава икономическия растеж. Според представената визия за силна държава са нужни силни региони, което налага спешна финансова децентрализация.

Основните стъпки в тази посока включват:

• Нов изравнителен механизъм: Държавата, съвместно с експерти от общините, разработва справедлив механизъм за компенсиране на регионалните дисбаланси. Целта е преотстъпването на част от данъка върху доходите на физическите лица (ДДФЛ) и корпоративния данък да стимулира инвестициите, без да ощетява по-малките общини за сметка на големите индустриални центрове.
• Прогресивно облагане на имотите: Обсъжда се въвеждането на повишаваща се скала за данъчните оценки на жилищата, при която първото (основно) жилище запазва по-ниска ставка, а всяко следващо се облага прогресивно. За целта се извършва дигитално спрягане на информационните системи на данъчните служби в различните градове.

🛣️ Свързаност и публично-частно партньорство

Липсата на инфраструктура е дефинирана като основна причина за демографската криза и икономическото изоставане на редица райони. Правителството планира ускорено завършване на ключовите артерии „Хемус“, „Струма“, Видин – Ботевград и Русе – Велико Търново.

Стратегически фокус се поставя и върху направленията Север – Юг: от Видин до Кулата и от Русе до Маказа, както и автомагистрала „Черно море“. Поради ограничения ресурс на държавния бюджет, за изграждането на тези обекти ще се разчита на публично-частно партньорство и концесии. Настоящата задача пред местната власт е бързото приключване на подробните устройствени планове (ПУП) и процедурите по отчуждаване.

🤖 Системата „Сигма“: Изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки

Един от най-сериозните акценти в изявлението бе стартът на новата автоматизирана софтуерна система „Сигма“, разработена от Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. За разлика от досегашната платформа ЦАИС ЕОП, „Сигма“ използва изкуствен интелект за анализ в реално време на абсолютно всички публични разходи в министерства, агенции и общини.

Системата автоматично обобщава данни и генерира публични графики за:

1. Кои са фирмите, спечелили най-много средства от дадена община.
2. Какъв е процентът на поръчките, спечелени на свободен конкурентен принцип, и какъв – чрез договаряне или само с една подадена оферта.
3. Наличие на свързани лица по търговска и партийна линия, включително близки роднински връзки.
4. Автоматичен контрол на цените: ИИ сравнява заложените прогнозни цени с исторически данни от други региони и веднага сигнализира АДФИ и Министерството на финансите при съмнения за изкуствено завишаване.

🇪🇺 Битката за „Индустриална кохезия“ в Брюксел

В европейски план се наблюдава сериозен натиск от страна на държавите донори за преместване на фокуса на Многогодишната финансова рамка от кохезионната и селскостопанската политика към сигурност и конкурентоспособност. България, съвместно с групата „Приятели на кохезията“, активно отстоява запазването на тези фондове.

Премиерът обяви, че ще настоява за въвеждането на термина „индустриална кохезия“ в новия европейски фонд за конкурентоспособност (на стойност над 400 милиарда евро). Целта е по-слабо развитите държави да бъдат задължително включени в общата верига на стойността в ЕС, осигурявайки достъп на българските компании до големите високотехнологични проекти.