Историята около първото документирано честване на празника е изключително вълнуваща и разкрива как 24 май (тогава 11 май по стар стил) се ражда не като държавна заповед, а като чист акт на духовно бунтарство и национално пробуждане.

Ето какво знаем в детайли за това историческо събитие в Пловдив и контекста около него:

🏫 Мястото и Личността: Найден Геров

През 1850 г. големият български просветител, писател и общественик Найден Геров основава в Пловдив едно от първите модерни и елитни училища у нас – Епархийското училище „Свети Кирил и Методий“ (днес Гимназия „Христо Б. Ботев“).

Геров е бил блестящ стратег. Той е съзнавал, че за да се събуди националното самосъзнание на българите, те имат нужда от силен символ – нещо, което да ги обедини и да покаже, че не сме просто рая в Османската империя, а народ с вековна култура.

🔔 Как протича самият 11 май 1851 година?

Празникът е организиран в сградата на самото Епархийско училище.

• Инициативата: Найден Геров решава да патронира училището и да организира честване в деня, в който Българската православна църква почита паметта на св. св. Кирил и Методий (11 май).
• Събитието: Събират се ученици, учители и будни пловдивски граждани. На събитието за първи път се произнася вълнуващо тържествено слово за значението на славянските първоучители и силата на образованието.
• Музиката: Учениците пеят църковни и светски песни. Празненството прави огромно впечатление на целия град и бързо се превръща в градско събитие.

🛡️ Скритият политически контекст (Духовната война)

През 1851 г. България все още няма своя независима църква, а българските православни християни са под властта на Цариградската гръцка патриаршия. Гръцкото духовенство прави всичко възможно да наложи гръцкия език в църквите и училищата и да асимилира българската култура.

Въвеждането на празника на Кирил и Методий е директен удар срещу гръкоманията. Изваждането на преден план на солунските братя показва на гърците: „Ние имаме своя азбука, своя книжовност и своята историческа памет!“ Затова празникът бързо се превръща от училищен патронаж в общонароден ден на протест и гордост.

📈 Как празникът завладява България?

Успехът в Пловдив отваря вратите. Българските възрожденци веднага припознават този ден като ден на българската идентичност:

• 1856 г.: Празникът започва да се чества редовно и в Цариград (в българската църква там), както и в Шумен и Лом.
• 1857 г.: Празникът е отбелязан масово в софийската църква „Света Неделя“ с молебен и празнично шествие.
• След 1863 г.: Денят вече се чества във всички български училища по земите ни като Ден на славянските първоучители.

💡 Промяната на датите (Защо от 11 става на 24 май?)

Често хората се объркват от двете дати. Обяснението е чисто астрономическо и административно:

През 1916 г. България преминава от Юлианския календар (стар стил) към Григорианския календар (нов стил). Поради натрупаната разлика от 13 дни в летоброенето, датата 11 май се измества на 24 май.

Днес Българската православна църква продължава да почита светите братя на 11 май (по църковния календар), докато на 24 май цялата нация чества официалния светски, държавен и културен празник на писмеността.